Рецепция на две антични реалии в Нацистка Германия

РЕЦЕПЦИЯ НА НЯКОИ АНТИЧНИ РЕАЛИИ В НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ

Антон К. Оруш

Този доклад осведомява аудиторията за културната и обществената рецепция на две антични реалии в системата на едно от най-крайните политически течения на ХХ век – германския националсоциализъм. Става дума за познатите орел и свастика, които Адолф Хитлер, в стремежа си да свърже ,,новата германска империя” с подобни образци от миналото, заема в нацистката символика.

,,Имперският орел“ произлиза от римската аквила, изобразявана на бойните знамена на легионите. Аквилата е орел, обикновено рисуван с отворени криле. Той символизира праволинейността, величието и мощта, довели до древноримските победи. Орелът често е представян с ликторски сноп в краката, както например може да се види в знамето на Република Салó (или Италианска социална република – марионетна прогерманска държава, създадена от Мусолини през 1943 г.). Хитлер също заема този символ, поставяйки го на знамето на НСДАП – там, в центъра на тъмночервения правоъгълник, орелът държи в ноктите си свастиката. Според една немного популярна теза, фюрерът е направил това, за да покаже сходството между историческите търсения на германския и италианския народ (склонни към ревизионизъм), но предположението не издържа, тъй като орелът вероятно е зает от Хитлер отново заради търсене на приемственост с Римската империя[1].

В Древния Рим орелът е изобразяван и в емблемата на императорската преторианска гвардия.

След падането на Рим през 476 г., т. н. Reichsadler се появява на емблемата на Свещената римска империя (962-1806). Там орелът вече е двуглав и символизира върховната власт, за разлика от гербовете на държавите, влизащи в империята (Weyss 1986: 78). Това позоваване на древноримския орел има за цел да утвърди властта на свещеноримските императори, като пряко препраща към римската традиция. Тук е явна идеята за т. н. translatio imperii, на която формула по-късно се основават монархическите доктрини на Византия и Царска Русия .

По време на Втория райх (Кайзерова Германия, Германската империя) – 1871-1918 и последвалата го Ваймарска република (1919-1933) – орелът също активно се употребява в националната историография, в опит да се съхрани традицията, като в Кайзерова Германия е ,,приет на въоръжение“ чак през 1888 г.

Две години след идването на власт на Адолф Хитлер (1933) – през 1935 – той настоява държавен символ да бъде традиционният черен пруски орел, като му добавя стилизиран черен дъбов венец в ноктите, със свастика в центъра. Имперският орел е изобразяван да гледа и наляво, и надясно, но сега вече нацисткият гледа само наляво. От 5 ноември 1935 г. този символ става национална емблема-герб. Новата версия на орела символизира империума и държавата и се нарича вече имперски орел - Reichsadler, за да може да се разграничава от партийния орел - Parteiadler.  С допълващ декрет на Хитлер от 7 март 1936 г. са извършени доуточнения за разперените криле на черния пруски орел и стилизирането на лавровия венец от дъбови листа, като се указва, че главата на орела е обърната надясно, а не като на партийния - наляво[2].

Лавровият венец е символ на победата, който има своите корени в Елада. Там с венец от растението κότινος (маслинено дърво) са били награждавани победители в олимпийските игри, а в Римската империя при триумф пълководецът се увенчава с лавров венец, докато роб отвреме-навреме произнася ритуалните думи: ,,Memento mori! Memento te hominem esse! Respice post te!“ (Помни смъртта! Помни, че си (само) човек! Огледай се зад себе си!“ (= не забравяй откъде си тръгнал).

            Свастиката има многолика история и тя не може да бъде обхваната в рамките на един доклад. Ще се спрем малко повече на историята й. Думата ,,свастика“ произлиза от санскрит – su означава ,,добро, благоприятно“, asti е ,,нека бъде“ и ka е суфикс. Следователно значението на думата е ,,нека бъде/стане добро“[3]. До 1871 г. в европейската традиция думата ,,свастика” не е била позната, а знакът се е наричал със старогръцкия термин γαμμάδιον или ,,тетрагамадион” или с латинския crux gammata – защото прилича на гръцката буква Г – гама. Символът има много широко разпространение, като най-важните древни находки на свастика са от цивилизациите на Древния изток (Индуската долина, Китай, Япония), Британския полуостров, Прибалтика, Скандинавието и Класическата античност.

            Най-ранните находки на нещо, подобно на свастика, са намерени при разкопките на т. н. култура Винча (дн. Сърбия) и датират от около 7000 г. пр. Хр.

            Първата свастика с идентичен с днешния вид е от разкопките от Мезин, Украйна, където е намерена фигурка на мамут от слонова кост, датираща от около 10 000 г. Там се предполага, че свастиката е стилизирана рисунка на щъркел в полет (Campbell 2002: 117). В Индия, свастики от бронзовата епоха са намерени в Лотал, Харапа и Пакистан.

Символът е намерил място в будизма, индуизма и джайнизма, първо като тантрически символ (предизвиква ,,шакти“ - приток на космическа енергия у индивида), а и като свещен символ на благоденствието. В джайнизма свастиката е символ на прераждането и превъплъщението, докато в индуизма обединява четирите неща, които са нужни на човека, за да е пълноценен такъв – душа, богатство, полово желание и освобождение от светското.

            Пречупеният кръст е езически символ, означаващ слънцето в цивилизациите от бронзовата ера. Четирите лъча на кръста означават слънцето, вятъра, пръстта и водата. Според друга хипотеза, това са четирите годишни времена, а квадрантите помежду им са раздели, отговарящи на слънцестоенето и равноденствията.

            В индийския епос ,Махабхарата“ свастиката означава позата ,,кръстосване на ръцете и подлакътниците над гърдите“. Думата не се среща във ведическия санскрит.

            За нас обаче е най-интересна употребата на свастиката в Класическата античност. Там свастиката често се схваща като вечно движение, преливане, както, например, въртяща се мелница или воденица. Оформлението на дрехи, сгради и монети в Елада е изпъстрено със свастики – напр. коринтски статер от VІ в. пр. Хр. и фибула от VІІІ в. пр. Хр. с плочка с гравирана на нея свастика. Както казахме, на старогръцки език ,,свастика” е γαμμάδιον или ,,тетрагамадион“ (от Г – гама - ,,кръст с форма на гама”). Тя може да бъде съставена от четири насложени гами. Някои оракули са татуирали знак, наречен тетраскелион, на телата си. Тетраскелионът представлява също пречупен кръст, но с полузатворени квадранти. В Микена е намерена човекообразна статуя, украсена със свастики по шията си (Biers 1996: 130). На делоска ваза от VІІІ в. пр. Хр., изобразяваща елена на Артемида, също има свастика (Тарунин 2009: 58).

В елинската култура свастиката вече влиза като ,,отработен“ символ, с твърдо значение, и при изобразяването му не се обръща внимание на някои подробности. Срещат се обърнати и наляво, и надясно свастики. Тяхната насоченост не играе роля. В изображенията по родоския съд Πότνια θηρῶν от VІ в. пр. Хр. свастиките са надясно обърнати, докато на съд за хранене, отново от Родос, се виждат и двата вида насочености. Такова съседство се наблюдава и в облеклото на Аякс и Ахил, които са запечатани в червенофигурна ваза от Ексекия, датираща от 530-525 г. пр. Хр (Тарунин 2009: 58).

            Като орнамент най-много свастиката е характерна за родоско-йонийската керамика. Най-често знакът се слага, за да запълни празнотата между другите елементи. Две свастики се намират на плаща на богинята Атина, както и на хламидата на пленницата на Ахил Бризеида. Тук обаче те са едва небрежно загатнати, не строго очертани. Подобни ,,случайни“ свастики могат да се видят и на химатиона на Аполон, свирещ на арфа (Тарунин 2009: 70).

            В римското изкуство изолирани свастики са сравнително редки (каквито не са в Елада) и елементът по-често се среща, изобразен в редица еднакви символи по границата, в ролята на рамка, както меандърът в Елада. Всъщност, меандърът  представлява множество свързани свастики и така е осъществена редицата елементи, която обгражда образите на Ara Pacis Augustae. Такава лента от свързани свастики (вид меандър) е римски архитектурен мотив. Отделните свастики в такава граница са наричани от готическите архитекти ,,гръцки ключове“. Няколко заключени една в друга свастики пък са изобразени на входа на катедралата във френския град Амиен[4].

            При илирите свастиката е символ на слънцето. Култът към бог Слънце е основен за илирите, и там свастиката е обърната подобно на часовникови стрелки, символизирайки по този начин движението на слънцето в определени времеви зони от деня (Stipčević 1977: 182).

            В християнството, през Средновековието свастиката е една по-канализирана, по-стегната версия на класическия кръст. Някои църкви от готическата епоха са украсени със свастики и поради пренасяне на римската традиция – напр. Св. София в Киев, Украйна, построена през ХІІ век. На гробницата на св. Амвросий в едноименната миланска базилика, свастиката е многократно повтарящ се декоративен мотив.

             В западната цивилизация свастиката преживява възраждане в края на ХІХ век, когато през 1873 г. археологът Хайнрих Шлиман съобщава за сполучливите си разкопки с цел откриване на Троя. Там той намира свастикални мотиви и ги свързва с древната миграция на протоиндоевропейци, чийто език е наречен от тогавашните германски езиковеди ,,протогермански“. Шлиман свързва намерените изображения с открити подобни върху древни саксии в Германия и заявява, че свастиката е ,,значителен религиозен символ на нашите древни прадеди“, свързващ германски, гръцки и индоирански култури (Schliemann 1875: 102).

Оттук започва шествието на свастиката из Стария континент като символ на положителното. През първите две десетилетия на ХХ век тя е изобразявана на много места, където трябва да означава късмет и  успех – например на униформите на 45. пехотна дивизия на САЩ през Първата световна овйна или на военните летци от някои страни  (Финландия, Латвия) (Уилсон 2008: 488).

Малко преди Първата световна война от свастиката се заинтересуват различни националистически движения. Тя започва да въплъщава идеята за чиста раса. Пропагандата учи хората, че това е древен германски знак, нещо като амулет, носещ щастие на жената в бременността, на войниците в боя, а на младите хора – в учението. На вярващите се казва, че това е древен вариант на християнския кръст. В последното десетилетие преди войната свастиката се появява на щандартите на провинциални спортни клубове, стрелкови съюзи, ученически и студентски етноложки дружества и т. н. Асоциацията е с идеализираното минало – символът на германския дух, даровете на езическите богове към сегашното германство. Възстановява се древноизточното значение на знака като символ на огъня, стилизирано изображение на слънчевия диск (Уилсон 2008: 487). Разгръща се и масирана пропагандна кампания, която издига свастиката за германски символ и там се включват както учени, така и любители. През 1913 г. Карл Хелм, автор на основополагащата ,,История на германската религия“ посочва свастиката като амулет на превъплъщението, но прави уговорката, че тя не е само това. Тя е включена и в четиритомния академичен ,,Речник на германските древности”, където се отбелязва дългата й употреба като украшателен символ. Ненаучен пропагандатор е, обаче,
Хенрих Пудор, който, издавайки твърде дилетантската книга ,,Смисълът на свастиката“, я мисли като залог за немското бъдеще и на мисията на германския народ да превърне в ред вселенския хаос (Уилсон 2008: 488). Тогава свастиката е символ и на т. н. германско ,,народно” националистическо движение.

По време на Първата световна война свастиката е приета за символ на някои войскови съединения от ВВС и пехотата – например на доброволното съсединение Wandervogelsoldaten, чието знаме се състои от червен фон и жълт слънчев кръг в средата, в който е вписана свастика, разположена под 90 градуса (а не под 45, както по-късно нацистката). Тя е украсена с щит във формата на прелетна птица – идеята идва от името на корпуса, което означава ,,Войниците странстващи птици“. На знамето на т. н. ,,Свободен корпус Росбах“ пък има голяма свастика, в комбинация с мъртвешка глава, а по ъглите на щандарта са извезани лаврови венци (Уилсон 2008: 488).

По време на Ваймарската република пък свастиката е емблема и на германското младежко движение ,,Странстващи птици“. На тяхната емблема свастиката е разположена по средата на острието на меч, който трябва да плаши и прогонва враговете на германския народ (Уилсон 2008: 488).

НСДАП приема свастиката за свой символ през 1920 г. Т. н. Hakenkreuz (кръст-кука) се изобразява на знамето, на лента за дясна ръка и на значка. През 1925 г. в ,,Моята борба“ Адолф Хитлер пише: ,,Междувременно аз, след безброй опити, определих окончателна форма (на нашия символ – б. м. – А. О.) – червен фон с бял кръг в средата, а в неговата среда – пречупен кръст. След дълги проучвания аз също така изнамерих определено съотношение между големината на цялото знаме и тази на белия кръг, както и между формата и дебелината на свастиката“ (Hitler 1939: 308, прев. мой – А. О.).

За активистите на НСДАП свастиката е символ на арийската принадлежност на германския народ, която теория малко по-късно автори като Алфред Розенберг (главният теоретик на националсоциализма, 1893-1946) приравнява към своята теория за превъзходството на по-висшата северна раса. Адолф Хитлер пише: ,,Свастиката е символ на нашата борба, и то много по-убедителен от плакат“ (Hitler 1939: 327, прев. мой – А. О.). В същото съчинение е описана и символиката на знамето: ,,В червеното виждаме социалната идея на движението, в бялото – националистическата, а в свастиката мисията на борбата на арийския човек. И, в същото време, идеята за победата на творческата работа, която като такава винаги е била и винаги ще бъде антисемитска“ (Hitler 1939: 328, прев. мой – А. О.). Според официалната антропологическа теория на нацизма, прародината на арийците е Индия, от чиято ведическа традиция свастиката взимат белите завоеватели. Сега теорията за расова чистота се счита за ненаучна, макар тя да е крайъгълен камък в нацистката идеология. За Алфред Розенберг арийската традиция е достойна за подражание, но в същото време и предупреждение за опасностите и паденията, които могат да възникват, ако една висша раса се кръвосмеси с по-нисшите. Розенберг нарича свастиката ,,знак на величието“ (Hoheinsinnbild) (Уилсон 2008: 517). Употребата на свастиката като символ на арийската раса идва от съчиненията на френския ориенталист Емил Бурнуф (1821-1907).

Официално знамето със свастиката е въведено от нацисткото правителство с указ на Хитлер от 12 март 1933 г. Дотогава свастиката е изобразявана на различни места през вековете, въртейки се под всякакви градуси и наклон, водоравно или отвесно, с по-прави или по-криви лъчове – без особено внимание към подробностите. Нацистите я завъртат твърдо под 45 градуса, така щото двете вътрешни хасти да образуват Х. Освен символиката на белия цвят на кръга, идеята да е вписана в него била да се създава илюзията за движение. Цветовата символика на знамето повтаря кайзеровския ,,войнишки“ черно-бяло-червен флаг. Преобладаващият цвят е червеното, тъй като партията на Хитлер, все пак, тогава се нарича работническа.

            Изследователят Уве Деграйф подчертава, че Хитлер почти никак не се е интересувал от предишните значения на свастиката, а я е избрал заради нейната традиционност и изразителност. Ако будистите виждат в нея кръговрата на раждането и смъртта на човешката душа, то нацистите съсредоточават своето внимаие върху символиката на активното, безкрайно кръгово движение (Уилсон 2008: 517). В това движение трябвало да се усеща животът на германския народ, за разлика от тези, които били извън него и спрямо които Райхът щял да прояви по-късн териториални и други претенции.

Именно по времето, когато нацистите възприемат свастиката, нейната символика е променена завинаги. Нацистката пропаганда разпространява завъртeния под 45 градуса пречупен кръст на плакати, значки, парични знаци, обществени сгради и производствени маркировки на вътрешни и износни производства (например пишещите машини Adler или радиоапарати, където свастиката е щампована на съставните части – напр. Telefunken DKE 38). Орелът и свастиката стават символ на произлязлото от нацисткия режим, и същевременно – на автентично германското. Постепенно символът се утвърждава и в литературата, а още поетът Гуидо фон Лист (1848-1919) я приема за арийски знак. Кръстът трябва да стане мощен символ на гордост сред ,,представителите на арийската раса“.

В момента може да се води дебат за това как трябва да се възприема свастиката. За 3000 г. тя е била символ на благополучие, късмет и успех. Но след само 12 години нацистко управление, хората са започнали да я смятат за емблема на расизъм, ксенофобия, насилие и антисемитизъм. Нацистите толкова усърдно я употребяват в своята пропаганда, че на много хора, особено в Европа и САЩ, този културен символ вече не говори нищо положително. Предстои да видим дали някога ще се зароди ренесанс на ,,положителната“ свастика.

БИБЛИОГРАФИЯ

Тарунин 2009: Тарунин, А. В. Сакральный символ. История свастики. Москва. Белые альвы, 2009.

Уилсон 2008: Уилсон, Томас. История свастики с древнейших времён до наших дней. Нижний Новгород. Книги, 2008.

Biers 1996: Biers, W. R. The Archaeology of Greece. Cornell University Press. Ithaca/London, 1996.

Campbell 2002: Campbell, Joseph. The Flight of the Wild Gander. New York. New World Library, 2002.

Hitler 1939: Hitler, A. Mein Kampf. London. Hurst and Blackett, 1939.

I simboli del fascismo. https://www.ilduce.net/speciale17.htm (13.V.2013).

Weyss 1986: Norbert Weyss. Der Doppeladler – Geschichte eines Symbols. In: Adler Heft 3, 1986.

Ferré, Robert. Amiens Cathedral. https://www.labyrinth-enterprises.com/amiens.html (13.V.2013).

Rosenberg, Jennifer. History of Swastika. https://history1900s.about.com/cs/swastika/a/swastikahistory.htm (13.V.2013).

Schliemann 1875: Schliemann, H. Troy and its remains. London. Murray, 1875.

Stipčević 1977: Stipčević, Aleksandar. The Illyrians: history and culture. Noyes Press, 1977.

Verordnung über die Gestaltung Hoheitszeichen des Reichs vom 7. März 1936. https://www.documentarchiv.de/ns.html (13.V.2013).