Етимология на личните двусъставни християнски имена от гръцки произход в българския език

Под влияние на християнството, прието в България от Константинополската патриаршия през ІX век, в българската антропонична система навлизат лични имена от гръцки произход. Натискът на църквата води до отпадането на много от старобългарските и славянски имена и заместването им с християнски антропоними.

Тази курсова работа разглежда двукоренните лични имена у българите, дошли през християнството от старогръцки език. Целта на направения етимологичен анализ е да покаже техния езически произход и първоначалното им нарицателно значение.

Етимологичен анализ на избраните антропоними

1. Автоном – Αὐτόνομος – Αὐτ-ο-νομος – съставено от корена на αὐτός, ὁ,ἡ - прил. име – сам  , съединителна гласна „о” и νόμος, ὁ - същ. име – закон, обичай.
2. Агатангел – Ἀγαθάγγελος – Ἀγαθ-άγγελος – от корена на ἀγαθός, 3 – прил. име - добър и ἀγγέλος, ὁ - същ. име – вестител.
3. Агатоник –Ἀγαθόνικος – Ἀγαθ-ο-νικ-ος – от корена на ἀγαθός, 3 – прил. – добър, съединителна гласна „о”, корена на νίκη, ἡ -същ. име – победа и суфикса –ος.
4. Агатопод – Ἀγαθόπους, ποδος – Ἀγαθ-ό-πους – от корена на ἀγαθός, 3 –  прил. – добър, съед. гласна „о” и πούς, ποδός – същ. – крак.
5. Александър – Ἀλέξανδρος – Ἀλέξᾱνδρ-ος – от корена на ἀλέξω –  гл. –защитавам, покровителствам, корена на ἄνηρ, ἄνδρος – същ. име – мъж  и суфикса –ος.
6. Андроник – Ἀνδρόνικος – Ἀνδρ-ο-νικ-ος – от корена на ἄνηρ, ἄνδρος – мъж, съед. гласна „о”, корена на съществителното νίκη, ἡ - победа и суфикса –ος.
7. Аристарх – Ἀρίσταρχος - Ἀρίστ-αρχ-ος – от корена на превъзходната степен ἄριστος на прилагателното ἀγαθός, 3 – добър, корена на ἄρχη, ἡ - същ. – власт, начало и суфикс –ος.
8. Атиноген – Ἀθηνογένης, ους – Ἀθην-ο-γέν-ης – от корена  на собственото име Ἀθηνᾶ, ᾶς, ἡ - Атина, съед. гласна „о”, пълната степен на корена (-γεν-), който чуваме в глагола γίγνομαι – раждам се и сродни на него думи и суфикс –ης.
9. Вероника – Βερονίκη – Βερ-ο-νίκη – от индоевропейския корен bher, който виждаме в думата φέρω – нося, съед. гласна „о” и νίκη, ἡ - същ. – победа .
10. Георги – Γεώργιος – Γε-(ο+ε)ργ-ιος – от аломорф на корена на γῆ, ἡ - същ. – земя, съединителна гласна „о”, която се е удължила в „ω”, заради сливането и с „ε” от следващата коренна морфема –εργ-, корена на глагола ἔργω – заграждам, и суфикс –ιος[1].
11. Димитрий, Димитра – Δημήτριος, Δήμητρα – Δη-μήτρ-ιος, Δή-μητρ-α – Има няколко хипотези относно етимологията на това име. Една от тях твърди, че е едносъставно. Ако бъде разглеждано като двусъставно – δη, коренът на думата μήτηρ,μητρός – същ. – майка и суфикси –ιος и –α за мъжки и женски род съответно – възниква въпросът какво представлява частицата δη. Една от тезите твърди, че е от звукоподражателно da, което означава земя. Друга теза твърди, че е свързано с δαμς (същият корен откриваме в δεσπότης – господар, господар на дома) и с domus – дом в латинския език, а трета предполага, че е от корена на съществителното γῆ, ἡ - земя, което е претърпяло неясна и необяснена досега фонетична промяна (Frisk, 1960).
12.  Диоген – Διογένης – Δι-ο-γέν-ης – от корена на генитивната форма на името Ζεύς, Διός – Зевс, съед. гласна „о”, пълната степен на корена (-γεν-), който чуваме в γίγνομαι – гл. – раждам се и суфикс –ης.
13. Диомид – Διομήδης – Δι-ο-μήδ-ης – от корена на генитивната форма на името Ζεύς, Διός – Зевс, съед. гласна „о”, корена на μῆδος, ὁ - същ. – жител на Мидия и суфикс –ης.
14. Доримедонт – Δορυμέδων – Δορυ-μέδων – от δόρυ – род. падеж от δορός, ὁ - същ. – копие и μέδων, οντος – същ. – владетел на морето.
15. Доротей, Доротея – Δωρόθεος, Δωροθέα – Δωρ-ό-θεος, Δωρ-ο-θέα –от корена на δῶρον, τό – същ. – подарък, θεός, ὁ - същ. – бог за м.р. и θεά, ἡ - същ. – богиня за ж.р.
16. Доситей – Δοσίθεος – Δο-σί-θεος – от корена –δο– на δίδωμι – гл. – давам, свръзка между двата корена -σι– и θεός, ὁ - същ. – бог.
17. Евгений, Евгения – Εὐγένης – Εὐ-γέν-ης – от наречието εὖ - добре, пълната степен на корена (-γεν-), който чуваме в γίγνομαι – гл. – раждам се и суфикс –ης.
18. Евграф – Εὔγραφος – Εὔ-γραφ-ος - от наречието εὖ - добре, корена на глагола γράφω – пиша и суфикс –ος.
19. Евдоким – Εὐδόκιμος – Εὐ-δόκιμος – от  наречието εὖ - добре и δόκιμος, 3 – прил. – почитан, оценен
20. Евдокия – Εὐδοκία – Εὐ-δοκ-ία – от наречието εὖ - добре, корена на глагола δοκέω – изглеждам и суфикс –ια.
21. Евдоксий – Εὔδοξος – Εὔ-δοξ-ος – от наречието εὖ - добре, същия корен –δοκ– като в δοκέω с добавена σ (вероятно е взета основата на съществителното δοξα, ἡ - представа, очакване) и суфикс –ος.
22. Евлампий, Евлампия – Εὐλάμπιος, Εὐλαμπία – Εὐ-λάμπ-ιος, Εὐ-λαμ-πία - от наречието εὖ - добре, корена на λάμπω – гл. – светя и суфикси –ιος и –ια за мъжки и женски род съответно.
23. Евлогий – Εὐλόγιος – Εὐ-λόγ-ιος - от наречието εὖ - добре, корена на λόγος, ὁ - същ. – дума, слово и суфикс –ιος.
24. Евмений – Εὐμένης – Εὐ-μέν-ης – от наречието εὖ - добре, корена на глагола μενω – отстоявам, стоя и суфикс –ης.
25. Евод – Εὔοδος – Εὔ-οδος – от  наречието εὖ - добре и съществителното ὁδός, ὁ - път.
26. Евпраксия – Εὐπραξία – Εὐ-πρα(γ+σ)-ία - от  наречието εὖ - добре, корена –πραγ–  от глагола πράττω – правя, постигам, и наставката –σια ( „γ” и „σ” са се сляли в „ξ”).
27. Евпсихий – Εὐψύχιος – Εὐ-ψύχ-ιος – от  наречието εὖ - добре, корена на ψύχη, ἡ - същ. – душа, пеперуда и суфикс –ιος.
28. Евпъл – Εὔπλους – Εὔ-πλους – от  наречието εὖ - добре и формата за винителен падеж на съществителното πλόος, ὁ – пътуване с кораб
29. Европий – Εὐρώπιος – Εὐρ-(υ+ο)-ιος – от основата на прилагателното εὐρύς – широк, обширен, корена на ὄψ, ὀπός – същ. – 1. глас, дума; 2. око, лице („υ” от основата εὐρυ– се е сляло с „ο” от следващия корен и се е удължило в „ω”) и суфикс –ιος.
30. Евсевий – Εὐσέβιος – Εὐ-σέβ-ιος – от  наречието εὖ - добре, коренът на σέβας – мн.ч. от σέβη, ἡ - същ. – чувство за дълг и суфикс –ιος.
31. Евстатий – Εὐστάθιος – Εὐ-στάθ-ιος – от  наречието εὖ - добре, корена, който виждаме в στατός, 3 – отгл. прил. от ἵστημι – поставен и суфикса –ιος.
32. Евстратий – Εὐστράτιος – Εὐ-στράτ-ιος – от  наречието εὖ - добре, корена на στρατός, ὁ - армия, войска и суфикс –ιος.
33. Евтимий – Εὐθύμιος – Εὐ-θύμ-ιος – от  наречието εὖ - добре, корена на съществителното θυμός, ὁ - сърце, душа и суфикса –ιος.
34. Евтих – Εὐτύχης – Εὐ-τύχ-ης – от  наречието εὖ - добре, корена на τύχη, ἡ - същ. – късмет, съдба и суфикса –ης.
35. Евфимия – Εὐφημία – Εὐ-φημ-ία – от  наречието εὖ - добре, корена на съществителното φήμη, ἡ - глас и суфикса –ια.
36. Елпидифор – Ἐλπιδηφόρος – Ἐλπιδ-η-φόρ-ος – от корена на глагола ἐλπίζω – надявам се, очаквам, съединителна гласна „η”, корена на φέρω – гл. – нося с отглас на „ε” в „ο” и суфикса –ος.
37. Ермоген – Ἑρμογένης – Ἑρμ-ο-γέν-ης – от корена на същ. собствено име Ἕρμος, ὁ (река в Мизия), съед. гласна „о”, пълната степен на корена (-γεν-), който чуваме в глагола γίγνομαι – раждам се и сродни на него думи и суфикс –ης.
38. Ефросиния – Ἐυφροςύνη – Ἐυ-φρο-ςύνη – от  наречието εὖ - добре, корена –φρο– от φρην, φρενος – ум, сърце (с отглас на „ε” в „ο”) и суфикса –συνη[2].
39. Йеротей – Ἱερόθεος – Ἱερ-ό-θεος: от корена на прил. ἱερός, 3 – божествен, могъщ, съед. гласна „о” и θεός, ὁ - същ. – бог.
40. Иполит - Ἱππόλυτος – Ἱππό-λυ-τος – от корена на ἵππος, ὁ - същ. – кон, глаголната основа на λύω – развръзвам и суфикс –τος.
41. Иринарх – Εἰρήναρχος – Εἰρήν-αρχ-ος – от корена на εἰρήνη, ἡ - мир, корена на гл. ἄρχω – водя и суфикс –ος.
42. Исидор - Ἰσίδωρος – Ἰσί(δ)ωρος – от корена на името на богинята Ἴσις,δος, ἡ - Изида, който се е слял със следващия корен от същ. δῶρον, τό – подарък и суфикса –ος.
43. Калиник – Καλλίνικος – Καλλί-νικ-ος – от корена на κάλλιστος – прев. ст. от прил. καλός – хубав, корена на същ. νίκη, ἡ - победа и суфикс –ος.
44. Калистрат – Καλλίστρατος, ου – Καλλί-στρατος – от корена на κάλλιστος – прев. ст. от прил. καλός,3 – хубав и същ. στρατός, ὁ - армия, войска.
45. Клеоник – Κλεόνικος, ου – Κλεό-νικ-ος – от корена на същ. κλέος, ὁ - слава, корена на νίκη, ἡ - същ. – победа и суфикс –ος.
46. Ксенофонт – Ξενοφῶν, οντος – < Ξενο-φάων – от основата на прил. ξένος, 3 – чужд, корена на φάος, ους, το – светлина и суфикс –ων.
47. Лаодикий – Λαοδίκιον – Λαο-δίκ-ιον – от корена на същ. λαός, ὁ - народ, корена на същ. δίκη, ἡ - справедливост и суфикса –ιον.
48. Минодора – Μηνοδώρα – Μην-ο-δώρ-α – от корена на името на богинята на луната Μήνη, ἡ, съед. гласна „о”, корена на δῶρον, τό – същ. – подарък и суфикс –α.
49. Митродора – Μητροδώρα – Μητρ-ο-δώρ-α – корена на μητρός- род. падеж от μήτηρ,μητρός – същ. – майка, съед. гласна „о”, корена на δῶρον, τό – същ. – подарък и суфикс –α.
50. Митрофан – Μητροφάνης – Μητρ-ο-φάν-ης – корена на μητρός- род. падеж от μήτηρ,μητρός – същ. – майка, съед. гласна „о”, глаголната основа –φαν– от гл. φαίνω – показвам, явявам се (в мед.-пас. залог) и суфикс –ης.
51. Неонила – Νεόνειλα – Νεό-νειλ-α – от корена на прил. νέος, 3 – нов, млад, корена на името на река Νεῖλος, ὁ - Нил и суфикс –α.
52. Неофит – Νεόφυτος – Νεό-φυτ-ος – от корена на прил. νέος, 3 – нов, корена на същ. φύτον, το – растение и суфикс –ος.
53. Никандър – Νίκανδρος – Νίκ-ανδρ-ος – от корена на същ. νίκη, ἡ - победа, основата на същ. ἄνερ, ἄνδρος – мъж и суфикса –ος.
54. Никанор – Νικάνωρ, ορος –  Νικ-άν-ωρ – от корена на същ. νίκη, ἡ - победа, корена на им. падеж на ἄνερ, ἄνδρος – мъж и суфикса –ωρ.
55. Никифор – Νικηφόρος – Νικη-φόρ-ος – от корена на същ. νίκη, ἡ - победа, корена на гл. φέρω – нося с отглас на „ε” в „ο” и суфикс –ος.
56. Никодим – Νικόδημος –Νικ-ό-δημ-ος: от корена на същ. νίκη, ἡ - победа, съед. гласна „о” и същ. δῆμος, ὁ - народ.
57. Николай – Νικόλαος – Νικ-ό-λαος – от корена на същ. νίκη, ἡ - победа, съед. гласна „о” и същ. λαός, ὁ - народ.
58. Нимфодора – Νυμφοδώρα – Νυμφ-ο-δώρ-α – от корена на същ. νύμφη, ἡ - нимфа, съед. гласна. „о”, корена на същ. δῶρον, τό – подарък и суфикс –α.
59. Онисифор - Ὀνησιφόρος – Ὀνησι-φόρ-ος – от корена на същ. ὄνησις, ἡ - полза, корена на гл. φέρω – нося с отглас на „ε” в „ο” и суфикс –ος.
60. Пантелеймон – Παντελεήμων – Παντ-ελεήμων – от корена на ср.р. на прил. πάς, πασά, πάν – всичко и прил. ἐλεήμων,2 – състрадателен.
61. Полиевкт – Πολύευκτος – Πολύ-ευκτος – от основата на прил. πολύς – много и прил. εὐκτός,3 – искан, желан.
62.   Поликарп – Πολύκαρπος – Πολύ-καρπος –  от основата на прил. πολύς – много и същ. καρπός, ὁ - плод.
63. Сосипатър – Σωσίπατρος – Σω-σί-πατρ-ος – от глаголната отснова на σώζω – спасявам, свръзка между двата корена -σι–, корена на същ. πάτηρ, πατρός – баща и суфикс –ος.
64. Софроний, Софрония – Σωφρόνιος, Σωφρονία – Σω-φρόν-ιος, Σω-φρον-ία – от прил. σῶς,2 – цял, корена –φρο– от φρην, φρενος – ум, сърце (с отглас на „ε” в „ο”) и суфиксите –ιος  и –ια за мъжки и женски род съответно[3].
65. Стратоник – Στρατονῖκος – Στρατ-ο-νῖκ-ος – от корена на същ. στρατός, ὁ - армия, войска, съед. гласна „о”, корена на същ. νίκη, ἡ - победа и суфикс –ος.
66. Теодор, Теодора – Θεόδωρος, Θεοδώρα – Θεό-δωρ-ος, Θεο-δώρ-α – от  корена на същ. θεός, ὁ - бог, корена на същ. δῶρον, τό – подарък и суфиксите –ος и –α за мъжки и женски род съответно.
67. Теодосий, Теодосия – Θεοδόσιος, Θεοδοσία – Θεο-δόσ-ιος, Θεο-δοσ-ία – от корена на същ. θεός, ὁ - бог, основата на същ. δόσις, εως – даване (от същия корен като в δίδωμι – гл. – давам) и суфиксите –ιος и –ια за мъжки и женски род съответно.
68. Теодот, Теодотия – Θεοδότης, ου, Θεοδότη – Θεο-δό-της, Θεο-δό-τη – от корена на същ. θεός, ὁ - бог, корена –δο– от δίδωμι – гл. – давам и суфиксите –της и –τη.
69. Теодул – Θεόδουλος – Θεό-δουλος – от корена на θεός, ὁ - бог и същ. δοῦλος, ὁ - роб.
70. Теоктист, Теоктиста – Θεόκτιστος, Θεοκτίστη – Θεό-κτιστος, Θεο-κτίστη – от корена на θεός, ὁ - бог и формите за мъжки и женски род на прил. κτιστός, 3 – построен, изработен.
71. Теопемпт – Θεόπεμπτος – Θεό-πεμπτος – от корена на θεός, ὁ - бог и прил. πεμπτός,3 – изпратен.
72. Теофан – Θεοφάνης – Θεο-φάν-ης – от корена на θεός, ὁ - бог, глаголната основа –φαν– от гл. φαίνω – показвам, явявам се (в мед.-пас. залог) и суфикс –ης.
73. Теофил – Θεόφιλος – Θεό-φιλος – от корена на θεός, ὁ - бог и прил. φίλος,3 – скъп, обичан.
74. Теофилакт – Θεοφύλακτος – Θεο-φύλακτος – от корена на θεός, ὁ - бог и прил. φυλακτός,3 – възможен за запазване.
75. Тимотей – Τιμόθεος – Τιμ-ό-θεος – от корена на същ. τιμή, ἡ - цена, оценка, почит, съед. гласна „о” и същ. θεός, ὁ - бог.
76. Трендафил – Τριαντάφυλλος – Τριαντά-φυλλ-ος – от числителното τριάντα – трийсет, основата на същ. φύλλον, τό – листо и суфикс –ος.
77.  Трифилий – Τριφύλλιος – Τρι-φύλλ-ιος – от корена на числителното τρεῖς, τρία – три, основата на същ. φύλλον, τό – листо и суфикс –ιος.
78. Филип – Φίλιππος – Φίλ-ιππος – от корена на гл. φιλέω - обичам и същ. ἵππος, ὁ - кон.
79. Филотей, Филотея – Φιλόθεος, Φιλόθεα – Φιλ-ό-θεος, Φιλ-ό-θεα: от корена на гл. φιλέω – обичам, съед. гласна „о” и същ. θεός, ὁ - бог за м.р. и θεά, ἡ - богиня.
80. Харалампий – Χαραλάμπιος – Χαρα-λάμπ-ιος – от същ. χαρά, ἡ - радост, корена на гл. λάμπω – светя и суфикса –ιος.
81. Христофор – Χριστωφόρος – Χριστ-ω-φόρ-ος – от корена на името Χριστος, ὁ - Христос[4], корена на гл. φέρω – нося с отглас на „ε” в „ο” и суфикс –ος.

Заключение

И до днес има традиция за кръщаване с имена на светци в България. Тъй като повечето православни светци произхождат от  гръцките области на Средиземноморието, тенденцията за употреба на гръцки антропоними продължава.

Като значение гръцките имена са разнообразни – някои от тях са пожелатени, други – защитни, а трети – посветени на езически божества. И въпреки че след появата и разпространението на християнството част от тях придобиват специфичен смисъл, от направения етимологичен анализ можем да заключим, че езическият им предхристиянски произход е видим за повечето и силно вероятен за останалите.